Де юре – либерализация, де факто – затваряне на пазарите и свръхрегулиране

Резюме

През 2016 г. бе приет нов Закон за обществените поръчки. Основните причини за изготвянето и гласуване на изцяло нова законова рамка бяха две. Първо, необходимостта да се транспонират директивите на ЕК за обществените поръчки, които България не бе въвела до този момент или бе направила това непълно. На второ място, многократните промени и дописвания на отменения ЗОП от 2004 г. Към края на 2015 измененията достигнаха 33, като някои от които създаваха противоречива практика. В следващите редове ще разгледаме по-важни аспекти на транспонираните европейски норми в новия ЗОП, както и някои тенденции на самата общоевропейска рамка, които в пълна степен засягат и България.

По данни на Европейската комисия обществените поръчки са между 15 и 20% от световният брутен вътрешен продукт, а в България за 2015 г. средствата, изразходвани чрез обществени поръчки, представляват 9% от БВП на страната (по данни на НСИ и АОП). В основата на европейската и националната нормативна рамка на обществените поръчки стоят принципите, заложени в Споразумението за държавните поръчки (СДП) от 1981 г. на Световната търговска организация, предоговорено през 1994 г., както и последната му ревизия от 2012 г. Крайъгълните камъни в този документ неизменно са принципите за прозрачност, равно третиране и насърчаване на конкуренцията при обществените поръчки.

От друга страна обаче има опасност тези основни принципи да останат само пожелания не само в България, но и на ниво Европейски съюз. В основните стратегии и регулации в целия ЕС с дебели линии са подчертани фразите „насърчаване на конкурентоспособността” , „прозрачност” и „намаляване на бюроктратичната тежест” ¹. В този смисъл са и директивите, посочени в мотивите на новия ЗОП като необходимост за транспониране. България е критикувана нееднократно от Европейската комисия за неспазване именно на тези основни принципи за прозрачност и ниска бюроктратична тежест. „Бюрокрацията, корупцията и политическата нестабилност се считат за едни от най-сериозните пречки пред правенето на бизнес в България.” ²

Утежняването на регулаторната рамка и безкрайните инструментариуми, механизми и регламенти значително затрудняват бизнеса при включването му в процедурите и заедно с това бюрократизират европейските и национални институции, които постоянно са заети с транспониране на нови и нови норми, а местните икономически субекти са натоварени с постоянното разучаване и прилагане на новите механизми. Националните съдилища са затруднени да преценяват кои национални и кои европейски норми да прилагат директно по делата за обществени поръчки и в кои случаи е налице нарушаване на правото на ЕС в националното законодателство и практика. По този начин не може да бъде постигната сочената иначе за приоритетна цел – малките и средни предприятия (МСП) да бъдат въвлечени в процесите по кандидатстване и изпълнение на обществени поръчки. Много от тези предприятия се отказват от кандидатстването по обществени поръчки, тъй като не могат да си позволят да имат служител или цял отдел в структурата, който да се занимава само с документацията и администрирането на участието в обществената поръчка. Неправилното транспониране на Директивата относно улесненото включване на МСП в процедурите по обществени поръчки е втората причина за започвана на наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Регулаторната тежест следва да бъде значително опростена.

Европейският съюз и България като страна-членка все още не могат да се справят със свръхрегулирането на материята и бюрократизирането на процесите по кандидатстване и изпълнение, макар да са посочили именно тези проблеми като приоритетни в стратегиите и регулациите си. ³ В новия ЗОП от 2016 г. са въведени някои стъпки в посока улесняване на кандидатстването, отчитането и одита на обществените поръчки чрез подобряване на Системата за публикуване на обществени поръчки. Въведен е единният формуляр за кандидатстване, както и възможността за избор на една от улеснените процедури – рамково споразумение, директно договаряне, партньорство за иновации, състезателен диалог и др. Общо 13 са процедурите, които могат да бъдат приложени в зависимост от нуждите на възложителя и спецификата на неговата дейност. От друга страна обаче в новия ЗОП има редица процедури, които не помагат за намаляване на административната тежест, а напротив - ненужно я утежняват. Такава, например, е процедурата за изпращане на документация по е-мейл при случайния контрол, извършван от Агенцията за обществени поръчки по чл. 232. На второ място, не са транспонирани по ефективен начин препоръките в Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС за поощряване на участието на малки и средни предприятия в процедурите по обществени поръчки. Поради тази причина на 8 декември Европейската комисия започна процедура срещу България като даде срок на българското правителство да отговори и да транспонира правилно директивите, касаещи намаляването на бюрократичната тежест и улесняване на кандидатстването от страна на малките и средни предприятия.

Освен пропуските в националното законодателство трябва да отбележим, че политиката на европейско ниво пазарът за обществени поръчки да бъде затворен за трети страни е неправилна. Аргументите, че има трети страни, които също са затворили своите пазари за страни от ЕС или че във време на криза финансовите потоци следва да се задържат в границите на ЕС не почиват на икономически факти и анализ. Отварянето на пазара на обществени поръчки за трети страни би бил положителен за икономическото развитие на ЕС, а от там и за обществените, културни и политически връзки с третите страни. При отворен и конкурентен пазар икономиките на страните от ЕС ще останат стимулирани да поддържат гъвкавост, иновативност и качество на предлаганите услуги и продукти. Обратно, затварянето на пазара ще го направи ленив, неефективен и ще забави растежа. Образно казано, ако един добър атлет се състезава само с приятелите от квартала, а не с най-добрите в света, най-вероятно рано или късно ще изостане от своето развитие. Европейският съюз и в частност България не трябва да отстъпва от основните си принципи при третирането на обществените поръчки, а именно насърчаване на конкуренцията, недискриминация и намаляване на бюрократичната тежест.

1^ EU Public Procurement reform: Less bureaucracy, higher efficiency, April 2016 - http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/16349/attac...

3^ EU Public Procurement Reform: Less Bureaucracy, Higher Efficiency, April 2016 - http://ec.europa.eu/DocsRoom/documents/16349/attac...