През последните няколко месеца ИПИ работи[1] по отворените данни за обществените поръчки. Обработката на данните показа, че в периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили над 60 млрд. лв. чрез близо 200 хиляди обществени поръчки.

Анализът на данните разкри висока концентрация на изпълнителите[2], която в някои случаи е трудно обяснима и навежда на мисълта за възможни злоупотреби[3].

За да анализираме по-лесно базата данни, а и за да дадем лесен достъп до нея на всички заинтересовани, разработихме специализиран сайт – www.oop.ime.bg. Сайтът съдържа както редица аналитични материали, така и система за търсене в цялата база данни. Обработката на данните ни даде възможност и за създаване на прогнозен модел за изхода от бъдещи обществени поръчки.

Обработката на цялата база данни, търсачката и аналитичната работа по проекта дават възможност за прогнозиране на изхода от бъдещи обществени поръчки с определена степен на вероятност. Това се отнася в особено силна степен за някои сектори, в които кандидатите и спечелилите са сравнително малко на брой.

Разработеният и приложен модел за прогнозиране на изхода от обявените обществени поръчки може да се провери чрез практиката. При засичане на резултатите от прогнозния модел на ИПИ и данните от Регистъра на обществените поръчки (РОП) за това кой изпълнява обществените поръчки, проведени през 2016 и 2017 г., се виждат конкретни примери.

Така например, от обществените поръчки за осигуряване на самолетни билети през 2016 г. и 2017 г. трите фирми, които имат най-много спечелени поръчки и в периода 2007-2015 г., печелят близо 40% (7 от 18 поръчки) на стойност 4 млн. лв. или 61% от сумите по сключените през периода договори с конкретния предмет (6,5 млн. лв.). Друг пример – трите фирми, който за периода 2007-2015 г. печелят най-много поръчки за доставки на безоловен бензин, продължават да са водещи доставчици и през 2016 и 2017 година. Още примери и повече подробности – тук.

Трябва да се има предвид, че определени предприятия могат да изпълняват често обществени поръчки, защото са добри в работата си и/или разполагат със специфични инструменти, машини, умения и мрежа от представителства в страната.

В много случаи, обаче, разпределението на възложените обществени поръчки за анализирания времеви период дава основание да се предполага търговия с влияние и тенденциозно възлагане на обществени поръчки на близки до властта фирми. Това, разбира се, може да се провери и евентуално докаже само с целенасочени проверки на АДФИ, Сметната палата и съдебната система.

Ролята на прогнозния модел е да сигнализира за подозрителна концентрация на доставчици и изпълнители в обществените поръчки. Колкото по-високата е неговата успеваемост впрогнозите (т.е. сбъдването им) при определени стоки и услуги, толкова по-силна е алармата за възможни порочни връзки и практики, която той излъчва към контролните органи и обществото като цяло.

[1] Проектът „Отворени обществени поръчки” е осъществен от Института за пазарна икономика в партньорство с Висшето училище по застраховане и финанси с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт Отворено общество – София и Фондация Микрофонд – София.

[2] Повече подробности в изследването на ИПИ „Кой колко обществени поръчки е спечелил и възложил за периода 2007-2015 г.”

[3] Повече подробности в изследването на ИПИ „Публичност и прозрачност при обществените поръчки”.